Иван Костов

Тази статия е за българския политик. За българския геолог вижте Иван Костов (геолог).

---

Иван Костов
47-ми Министър-председател на Република България
Мандат 21 май 1997 – 24 юли 2001
Предшественик	Стефан Софиянски
Наследник	Симеон Сакскобургготски
Роден	23 декември 1949 г. (1949-12-23) София, България
Назначен от	Парламент
Партия	ДСБ
Съпруга	Елена Григорова
Професия	Икономист
Народен представител в: VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС
Иван Костов в Общомедия

Иван Йорданов Костов е български политик, министър-председател на България в 84-то правителство (1997–2001). Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г., а от 2004 — на партията Демократи за силна България (ДСБ). Народен представител е в 7-ото Велико Народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-ото Обикновено Народно събрание.

Биография

Иван Йорданов Костов е роден на 23 декември 1949 в София. Родителите му са Йордан Генков (р. 1923) и Поликсена Димитрова. През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") - София. Бил е работник в Слаботоковия завод - София и аеролог в Института по хидрология и метеорология - София. През май 1970 кандидатства в конкурса на БГА Балкан за летци/авиодиспечери (15/15 души)и след проведените юни-юли медицински прегледи и психотехнически тестове от 600 кандидати се класира за летец. Заминава в края на август за гр. Кременчук (Украйна), където е летателното училище КЛУГА (сега - Кременчугский летный колледж) и учи месец и половина. Напуска след получено известие, че е приет в резервите във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ София . Бил е началник "Планов отдел" в Завода за преработка на хартия - гара Искър, София.

През 1974 г. се дипломира във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София със специалност политикономия, а през 1981 — в Софийския университет „Климент Охридски“ със специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“. Защитава във ВИИ през 1983 дисертация на тема „Икономически растеж, структура и фактори в производствената сфера“ за научна степен кандидат на икономическите науки (сега: доктор по икономика).

Преди научната си кариера работи (1974) като началник на плановия отдел в ДСО „Вторични суровини“.

Асистент във ВИИ (днес Университет за национално и световно стопанство) в периода 1974–1982 г. Във Висшия машинно-електротехнически институт „Владимир Ленин“ (преименуван през 1995 на Технически университет - София) постъпва през 1979 г. като старши асистент в Катедра „Политическа икономия“ на Центъра по идеологически дисциплини. Става главен асистент (1981) и доцент (1992) в Катедра „Теория на пазарното стопанство“ на Стопанския факултет.

Във връзка с назначаването му за старши асистент за Костов са писани доноси, в които е обвинен, че отхвърля икономическите схващания на Тодор Живков. В проверката на доносите, извършена от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“. Костов много активно е разработван от ДС за възгледите му за пазарната икономика, определени като антикомунистически.

Основни области на научна и преподавателска дейност: политическа икономия, факторен и клъстърен анализ в икономическите изследвания, сравнителни изследвания на икономическото развитие, динамични модели в икономиката. Автор на научни публикации и монографии. До 1989 работи като научен консултант на НИИ по прогнозиране на социално-икономическото развитие на България. Участва в разработването на прогнози за развитието на Националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и Министерския съвет.

През декември 2008 е удостоен с първият "Почетен знак за човеколюбие и благотворителни дела" на Български червен кръст.

Иван Костов е член на „Интернет общество - България“ от 2 март 2001 г.

Семейство

Иван Костов е женен за Елена Григорова (р. 16 юли 1949). Двамата се запознават през 1967 година в Слаботоковия завод - София. Иван и Елена са венчани през 1974 г в Драгалевски манастир. Имат две дъщери - Яна и Мина, кръстени също в Драгалевския манастир. Имат и двама внука - Иван и Виктор.

Политическа кариера

По време на комунистическото управление на България, Иван Костов кандидатства в БКП като изискване за развитие в професионалната му кариера, но партията му отказва. През 1989 г публикува две статии в „Работническо дело“ (основният политически вестник в този период). На Кръглата маса първоначално е консултант на тогава все още казионнният КНСБ. В последствие влиза в Съюза на демократичните сили (СДС). Така е избран за народен представител в 7-то Велико народно събрание през 1990 г. с листата на СДС. Председател е на икономическа комисия. В края на същата година става министър на финансите, като един от тримата представители на СДС (заедно с Димитър Луджев и Иван Пушкаров), в коалиционното правителство на Димитър Попов. Той остава на този пост и в правителството на СДС, начело с Филип Димитров. След загубата на изборите през 1994 Филип Димитров подава оставка като лидер на СДС и Иван Костов заема мястото му.

Министър-председател на България

През 1997 г., след сериозна икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на Българската социалистическа партия (БСП) с министър-председател Жан Виденов пада от власт две години преди края на мандата си. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) — коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България.

Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989, който остава на поста пълен четиригодишен мандат. Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, въвеждайки финансов режим на валутен борд, провежда мащабна,повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.

По време на управлението си, правителството многократно търпи обвинения от политическите си опоненти в корупция, клиентелизъм и незаконни приватизационни сделки.

Във външната си политика правителството продължава линията за членство в Европейския съюз. През декември 1999 България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999, по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По време на неговото управление, в Либия са задържани шест български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца със СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към петте сестри и лекаря, в публичното пространство се тиражира фразата на Костов за медиците: „Ами ако са виновни?!“. По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999. През февруари 2002 г. Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

По време на своето управление, Костов получава прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпроси.

На 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната Интернет общност обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз. Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски — Милен Велчев.

Следуправленски период

Иван Костов на излизане от форум на ДСБ-София, юни 2011

На проведените парламентарни избори в България през юни 2001 ОДС получава около 18% от гласовете. Победител е създаденото 2 месеца по-рано Национално движение Симеон Втори (НДСВ). Иван Костов подава оставка като председател на СДС.

След загубата на изборите, Костов в продължение на около 2 години се въздържа от медийни изяви и не се изказва от парламентарната трибуна. Най-често тиражираното обяснение за поведението му през периода е, че той е обиден на българските избиратели, задето не са подкрепили ОДС. През 2003 г. в интервю за bTV Костов отрича това и обяснява мълчанието си с умора от 4-годишното управление. Единственото си публично изказване в този период Костов прави на XIII Национална конференция на СДС. В него той заявява, че няма да променя позициите си спрямо моментните настроения на избирателите и нарича българите „народ в кавички“.

През 2004 г. Иван Костов напуска СДС поради несъгласие с новото ръководство, начело с Надежда Михайлова и оглавява новосъздадената партия Демократи за силна България (ДСБ).

Преди Изборите за Европейски парламент през 2009 ДСБ и СДС сключват съюз и Иван Костов става съпредседател на новосъздадената коалиция от партии Синята коалиция, заедно с Мартин Димитров.

Аферата Сапио

На 24 март 1992 г. Костов в качеството си на министър на финансите в 79 правителство на България подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 милиона долара.

Няколко месеца по-късно в пресата се появяват обвинения, че разрешението е издадено в нарушение на въведения през февруари 1992 г. данъчен режим за фондации. Главна прокуратура започва предварителна проверка по случая, която завършва на 10 февруари 1993, установявайки, че Костов не е нарушил законите на страната, тъй като само подписът му не разрешава вноса и писмото не е заведено по надлежния ред в Министерство на финансите, като липсва син печат от министерството. Самият Иван Костов твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Според него престъплението е в нееднократното използване на разрешението, като още докато той е министър на финансите започва съдебно дело срещу Фондация Сапио, с което имуществото на фондацията е запорирано и митниците си възстановяват нанесените им щети. Ясен Златков емигрира в САЩ и регистрира Фондация Сапио зад граница.

През 1994 г. е съставена анкетна комисия към Народното събрание, която установява, че фондация „Сапио“ е нанесла щети на държавния бюджет от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.

В интервю с Десислава Хаджиева бившият главен прокурор Иван Татарчев посочва, че е наредил възобновяване на прекратената предварителна проверка по делото Сапио. Той потвърждава, че възложената от него предварителна проверка е завършила с мнение за образуване на следствие срещу Костов. Противно на това мнение главният прокурор не завежда дело, което впоследствие оправдава с изтичащия си мандат (1999). Той посочва оправданията на Костов с митничарите като неморални, защото няма как да не бъде изпълнено нареждане на висшестоящ началник — митниците са на подчинение на Министерството на финансите.

Според Румен Киров от Националната следствена служба давността по делото Сапио е изтекла през 2002 г. Иван Татарчев твърди, че въпросът за давността е спорен, защото предварителната проверка може да се разглежда като наказателно преследване, т. е. да удължи давностния срок (до 2008 г.).

Скандал с Фондация Демокрация

Скандалът с Фондация Демокрация започва през 2003 година, двадесет дни преди местните избори същата година, с публикация на руския бизнесмен Майкъл Чорни във вестник Труд. В нея изгоненият от България Майкъл Чорни обвинява бившия премиер Иван Костов, че през 2001 година, малко преди парламентарните избори го е изнудвал за пари.

Историята

Десет дни преди парламентарните избори през 2001 г. във фондация Демокрация постъпва дарение от $189 000 (след данъци) от регистрираната в Кипър офшорна фирма „Ромент Трейдинг“. По-късно кипърски адвокат на фирмата прави изявление чрез вестник Труд, че е извършил банковия превод по нареждане на бизнесмена Майкъл Чорни. Самият Чорни намеква, че е бил изнудван. От фондацията твърдят, че произходът на сумата е проверяван от Бюрото за финансово разузнаване и няма данни, че Майкъл Чорни е дарител. Четири години по-късно от фондацията, позовавайки се на документи от Министерството на търговията, индустрията и туризма на Кипър, доказват, че Чорни не е собственик на фирмата, превела въпросното дарение., а Майкъл Чорни съобщава, че е прехвърлил парите, за да злепостави Костов.

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Допълнителна литература

• Тицин, Найо. Иван Костов — Отговори. Сиела, 2006. ISBN 978-954-649-917-2.

Външни препратки

• Речи, интервюта и снимки на страницата на Министерски съвет от 2001 г.
• Отговори - интервю Иван Костов отговаря на ваши въпроси 2009 г.